Който ме познава знае за леко сбърканите ми идеи да подкрепям винаги родното производство и родните услуги. Простичко казано искам да си харча паричките унас. За голямо мое съжаление обаче всеки ден ми писва от глупостите на българските търговци, от отношението им към мен като клиент и разбира се не на последно място от цените. Не са нормални надценки от порядъка на 200-300%.
Въпреки идеята ми за ползване на български услуги, от днес лишавам още една българска фирма от малка част от заплатката ми. Сайтчето ми, както и още няколко, се изнасят от българските хостинг фирми и отиват в USA. Поне в следващата година ще видим как са услугите навън ‘Булгаристан’. Все пак за да няма скрита реклама, няма нито да казвам коя бг хостинг фирма съм ползвал до момента, нито при коя е сайта в момента.
България
Ти си….юбилейния ми пост
Май отдавна не съм писал и вече цяла седмица се чудя какво. Има разни неща който се случват наоколо като разни политически интриги, някви интернет порно скандали (май това е начина известни личности да си вдигнат рейтинга когато се изчерпат), разни нови придобивки – „чорапник“ в Русенския Университет и какво ли още не. Този път обаче нито едно събитие не ми се стори интересно. Още повече, тази публикация ми е нещо като юбилей: 50-та публикувана. Стоейки с биричка на масата и ровейки се в мрежата мисля, че намерих за какво да пиша. Този път обаче няма нужда от дълги обяснения или разкази, причината за поста ми е…песен (да отбележим не е чалга). Лично на мен парчето на Шанел и Павел ми направи наистина сериозно впечетление, но оставям всеки сам да прецени за песничката, а аз си самопожелавам нещо като „Честит рожден ден“ на блогчето.
Парламент и лудница = непрекъснат обмен на кадри
Няма да крия, че поредната нова година дойде при мен с малко повече оптимизъм, нови идей и желание за един по-добър живот. През последните дни на 2009 и първите на 2010 ме обзе някакво странно позитивно чувство. За голямо съжаление това чувство само след седмица започна малко по малко да се изпарява. Причините за това не са лични проблеми, а един доста по-голям проблем наречен България. Ето и за какво става въпрос:
Евала бе, митница Read more Парламент и лудница = непрекъснат обмен на кадри
Опитвам се да си представя…че съм чужденец в България
Нормален пореден октомврийски ден. Отивам на работа този път с малко закъснение и се захващам с какви ли не глупости, само не и с работа. Но…това е ситуацията във времена на икономическа криза. Става 12:30 и идва ред на обедната почивка. Засилвам се към стола заветните 5 минути преди да почне почивката, като внимавам „г-жа. охрана“ да не ме види, че не спазвам точно часа. Ако изтърва тези 5 минути всичките кулинарни творения на готвача ще свършат. Влизам и поглеждам дневното меню състоящо се от – супа, основно ястие (някакъв дроб) и хляб. Днес нещо не ми се нрави, поздравявам лелката и се запътвам към единственото друго място където можеш да хапнеш нещо в радиус от 2 километра – лавката. Read more Опитвам се да си представя…че съм чужденец в България