Няма да крия, че поредната нова година дойде при мен с малко повече оптимизъм, нови идей и желание за един по-добър живот. През последните дни на 2009 и първите на 2010 ме обзе някакво странно позитивно чувство. За голямо съжаление това чувство само след седмица започна малко по малко да се изпарява. Причините за това не са лични проблеми, а един доста по-голям проблем наречен България. Ето и за какво става въпрос:
На горепосочения линк се разказва реална случка, която е последствие от законовите разпоредби в България и техните промени. Чисто и просто казано – правителството е** майката на електроната търговия от страни извън ЕС. Всичко на стойност над 15 евро минава през митница и се плаща мито и ДДС. Честито на всички които ползват ebay.
Както и да е, това до някъде с примирение се преглътва, но карнавала не спира до тук. Ето и втория линк който определено си заслужава да се види:
Как може да глобиш всеки един собственик на сайт
Не знам дали някой ще го прочете целия пост на колегата, но накратко казано това което разбрах от закона е следното:
Аз съм доставчик на услуги на информационното общество. Такъв съм защото имам уеб сайт, дори и личен. Според този закон аз трябва да предоставя на вас, читателите (вие се явявате получатели на услугата), личните си данни. Ето и как изглеждат тези данни според точките в закона:
1. името – Димитър Димитров
2. постоянния си адрес – предоставя се на индивиди от женски пол след личен контакт, само по моя преценка.
3. адреса на който упражнява дейността си – всяко място в гр.Русе с безжичен интернет достъп, или по-конкретно IP: 85.14.6.98 (услугата се намира там)
………..
Ето сега вече съм изпълнил задължението си според този закон. А ако на някой нещо тези данни не му харесват може да спре да чете сайта, а защо не да спре да ползва и интернет.
За на края оставям един много интересен въпрос, който определено няма да ми даде и мигна идната нощ:
„Кога HR консултантите на парламента ще спрат непрекъснатия обмен на кадри между лудницата и парламента?“