Малко закъснях с този пост, но последните няколко работни дни за годината бяха достатъчно натоварени. И този път цялата история си е чиста реална случка от ежедневието ми този понеделник (може и да излъгах малко, беше преди ден-два по спомен). Както се сещате и в Русе бяхме точно толкова разринати от снега колкото в София: http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=444777
Е аз няма да правя сравнение на зимната обстановка с държавата ни, а просто една история за … говедата. Излизам си аз вечерта от уличката пред блока и се запътвам към главната. Коловози колкото си щеш, колицата драпа бавно и славно. Точно преди главната улица лек наклон, широчина на платното колкото две коли едвам да се съберат, но на сухо нали, без един метър сняг отстрани. Изчаквам си аз реда, озовавам се втора кола. Пред мен шкодичка, Фелиция. Колите по главната спират, но шкодата отпред така и не тръгва. Светват аварийните. В този момент ми минава през акъла мисълта за лед, лед покрит със сняг – велика комбинация. Без да се замисля пускам и аз аварийните и слизам. Отивам до колата отпред, отваря ми прозореца една мадама малко по-голяма от мен и ми казва „Не мога да тръгна, пързалям се“. Почвам аз да и обяснявам какво да прави, отивам зад колата и се мъча да я тикна лекичко, уви за малко да падна. Обстановката наоколо през това време: пешеходците гледат и хич не ги ***, колоната зад нас свирят с клаксоните, минават нервно покрай стъпилата на леда Шкода, псуват ни и още повече пречат да тръгне момичето. До какъв извод стигнах нея вечер: „Говедата от лед не се плашат“. И май не ни е виновен пастира ами стадото. А предния ден точно едно такова говедо взема контейнерите пред блока с него, реши да ги качи през задната врата.