Нормален пореден октомврийски ден. Отивам на работа този път с малко закъснение и се захващам с какви ли не глупости, само не и с работа. Но…това е ситуацията във времена на икономическа криза. Става 12:30 и идва ред на обедната почивка. Засилвам се към стола заветните 5 минути преди да почне почивката, като внимавам „г-жа. охрана“ да не ме види, че не спазвам точно часа. Ако изтърва тези 5 минути всичките кулинарни творения на готвача ще свършат. Влизам и поглеждам дневното меню състоящо се от – супа, основно ястие (някакъв дроб) и хляб. Днес нещо не ми се нрави, поздравявам лелката и се запътвам към единственото друго място където можеш да хапнеш нещо в радиус от 2 километра – лавката. Read more Опитвам се да си представя…че съм чужденец в България ›