Излизам от вечерно пазаруване в Kaufland, натоварвам си покупките в багажника и си тръгвам към вкъщи. ‘Леко’ скапан от поредния работен ден, гледащ тъпо напред и витаещ в облаците. Разстоянието от магазина до моя квартал е около 3 км приблизително. Не след дълго настигам синьо BMW, не съм сигурен за модел, някакво старичко но голямо. Автомобила се движи с 25-30 км в час, с отворен прозорец като явно умишлено не позволява на никого да го изпревари. Е кво толкова, поредното „гъзе“. Карам си след него с това темпо. По едно време от отворения прозорец се подава ръка (прозореца на шофьора), която държи обелка от банан. С въртеливо движение присъщо само за изпечен жонгльор обелката от банана прелита над тавана на BMW-то и пада върху десния тротоар. Това движение и изхвърляне на обелки от банани се повтаря три пъти, като единия обелката пада точно до една жена позволила си да използва тротоара. Ама тя не знае ли, че това е бунище! Като приключи с похапването, въпросния индивид си протяга отново ръката и пусна найлоновата торбичка на платното. При цялото това шоу за 2-3 км не спази нито един знак СТОП и не даде нито един мигач. Не мога да си представя колко им е скучно на гражданите в по-развитите държави.

Нормален пореден октомврийски ден. Отивам на работа този път с малко закъснение и се захващам с какви ли не глупости, само не и с работа. Но…това е ситуацията във времена на икономическа криза. Става 12:30 и идва ред на обедната почивка. Засилвам се към стола заветните 5 минути преди да почне почивката, като внимавам „г-жа. охрана“ да не ме види, че не спазвам точно часа. Ако изтърва тези 5 минути всичките кулинарни творения на готвача ще свършат. Влизам и поглеждам дневното меню състоящо се от – супа, основно ястие (някакъв дроб) и хляб. Днес нещо не ми се нрави, поздравявам лелката и се запътвам към единственото друго място където можеш да хапнеш нещо в радиус от 2 километра – лавката. Read more Опитвам се да си представя…че съм чужденец в България ›

Спокойна събота, един от първите гадни дни тази есен когато не спира да вали. Вариантите за прекарване на денят са няколко – цял ден филми, пиене от обяд, домакинска работа като чистене или цял ден в леглото с половинката. Вероятно всеки се е спрял на различен или комбинация от няколко. При мен се получи комбинация, и понеже съм доста разхвърлян се хванах да си поразчистя и подредя малко файловете. И да е странно това си е все едно чистене на офиса (само без парцал и кофа), все пак тези файлове са ми работата. Както при всяко друго чистене, така и при виртуалното, се намират интересни и забравени неща.  Едно от тях бе файл с заглавие: „Нека това са моите 33 причини  да остана в България“, създаден някога през 2005-та година. Преди да го затрия безвъзвратно надникнах в него:

Страшно си падам да плащам външния дълг, където не съм го направил аз.

Приятно ми е да работя по един месец за 117 лева.

Държа съседите ми да са олигофрени.

Страшно си падам да ме унижават новобогаташи. Read more България != оптимизъм ›