Нормален пореден октомврийски ден. Отивам на работа този път с малко закъснение и се захващам с какви ли не глупости, само не и с работа. Но…това е ситуацията във времена на икономическа криза. Става 12:30 и идва ред на обедната почивка. Засилвам се към стола заветните 5 минути преди да почне почивката, като внимавам „г-жа. охрана“ да не ме види, че не спазвам точно часа. Ако изтърва тези 5 минути всичките кулинарни творения на готвача ще свършат. Влизам и поглеждам дневното меню състоящо се от – супа, основно ястие (някакъв дроб) и хляб. Днес нещо не ми се нрави, поздравявам лелката и се запътвам към единственото друго място където можеш да хапнеш нещо в радиус от 2 километра – лавката. Read more Опитвам се да си представя…че съм чужденец в България ›

Спокойна събота, един от първите гадни дни тази есен когато не спира да вали. Вариантите за прекарване на денят са няколко – цял ден филми, пиене от обяд, домакинска работа като чистене или цял ден в леглото с половинката. Вероятно всеки се е спрял на различен или комбинация от няколко. При мен се получи комбинация, и понеже съм доста разхвърлян се хванах да си поразчистя и подредя малко файловете. И да е странно това си е все едно чистене на офиса (само без парцал и кофа), все пак тези файлове са ми работата. Както при всяко друго чистене, така и при виртуалното, се намират интересни и забравени неща.  Едно от тях бе файл с заглавие: „Нека това са моите 33 причини  да остана в България“, създаден някога през 2005-та година. Преди да го затрия безвъзвратно надникнах в него:

Страшно си падам да плащам външния дълг, където не съм го направил аз.

Приятно ми е да работя по един месец за 117 лева.

Държа съседите ми да са олигофрени.

Страшно си падам да ме унижават новобогаташи. Read more България != оптимизъм ›

Ето и култовото заглавие за днес от мен – Дай 5 стинки! Задържаха просещата Елена Йончева.

Накратко в статията се казва как полицай за малко да арестуват журналистката от Нова Телевизия, Елена Йончева, която правила репортаж за хората които просят в столицата. На две на три я прибрали служители на реда, но след като се разкрила я пуснали. Впечатление ми прави друго обаче. Пълно е, а и не само в столицата с изглеждащи изнемощели възрастни хора които молят за 5-10 стотинки, или обикалят по кафетата с тарелка от кайма за да просят. Има и малчугани които измиват стъклата на колите за жълти стотинки. Често просто изпъждаме подобни хора като наближат, отбягваме ги или понякога ги съжаляваме и им даваме по нещо. Винаги има момент в живота на човек когато вида на едно изтормозено дете или баба ще го трогне. При вида на тази статия, не мога да се сдържа да приложа малко от елементарните ми познания в света на математиката. Просейки, за 15 минути журналистката е направила 7,98лв и 12 цента „оборот“. Нека го закръглим на 8 лв.  Това прави: Read more Как да направиш пари….от просия ›

Поредния ден в който ми писна от поредната простотия в нашата милна държавица. Този път въпроса е за сроковете на годност на хранителните продукти. Как се пишат те, верни ли са и кой ги контролира? Кой е отговорен да провери дали фирмата Х пише коректни срокове, и какви са изискванията за тях у нас?

Чувал съм, че в други държави има изискване за хранителните продукти и за лекарствата да се оставя по няколко дни, до месец повече срок отколкото е написано на опаковката. Така институциите и държавата се грижат ако пропуснеш да погледнеш срока на годност да не се отровиш. Какво обаче ми се случва вчера за пореден път. Read more Срок на годност на хранителните продукти – или как да се отровим ›