Ето и култовото заглавие за днес от мен – Дай 5 стинки! Задържаха просещата Елена Йончева.
Накратко в статията се казва как полицай за малко да арестуват журналистката от Нова Телевизия, Елена Йончева, която правила репортаж за хората които просят в столицата. На две на три я прибрали служители на реда, но след като се разкрила я пуснали. Впечатление ми прави друго обаче. Пълно е, а и не само в столицата с изглеждащи изнемощели възрастни хора които молят за 5-10 стотинки, или обикалят по кафетата с тарелка от кайма за да просят. Има и малчугани които измиват стъклата на колите за жълти стотинки. Често просто изпъждаме подобни хора като наближат, отбягваме ги или понякога ги съжаляваме и им даваме по нещо. Винаги има момент в живота на човек когато вида на едно изтормозено дете или баба ще го трогне. При вида на тази статия, не мога да се сдържа да приложа малко от елементарните ми познания в света на математиката. Просейки, за 15 минути журналистката е направила 7,98лв и 12 цента „оборот“. Нека го закръглим на 8 лв. Това прави:
– за 1 час просия – 32 лв
– за 1 ден от 6 работни часа (все пак нека не са 8 ) – 192 лв
– за 1 месец с 20 работни дни – 3840 лв.
Да приемем ей така на око, че това са някакви идеалистични суми, и да вземем една трета от тях – 1280 лв. Излиза, че ако имаш привидно измъчен външен вид, окъсани дрехи, направиш умилна физиономия и преглътнеш факта, че ще просиш може да си докарваш повече доходи на месец отколкото да работиш на позиция назначен с висше образование. Свободна държава, няма нищо лошо всеки да си набавя доходите както може и колкото може повече. Въпроса е до колко е коректно от морална гледна точка, да се злоупотребява с милосърдието на хората, и ако наистина такива доходи се правят от просия, не е ли чиста измама цялата тази схема? Все пак за почти 1300 лв на месец може да се облечеш както трябва или да се изкъпеш.