Днес отново попаднах на поредната публикация на така болезнената тема за всички активно използващи интернет – желанието на държавата да се намеси и в тази област чрез следене. До колкото разбрах тази седмица в програмата на народното събрание ще се гласува точно закона за електронните съобщения. Накратко казано този закон позволява на всеки служител от МВР, който сметне че е необходимо да има достъп до информация за вас, която може да включва:

• вашето местоположение за една година назад (точността е до 100 метра);
• цялата ви интернет комуникация – типове услуги, с кой сте водели разговори по skype, кога, колко дълги, на кого сте писали писма и др.
• всичките ви телефонни разговори. А сега някой да пробва да се обади на любовницата 😉 Read more НЕ НЕ НЕ, на следенето в интернет ›

Нормален пореден октомврийски ден. Отивам на работа този път с малко закъснение и се захващам с какви ли не глупости, само не и с работа. Но…това е ситуацията във времена на икономическа криза. Става 12:30 и идва ред на обедната почивка. Засилвам се към стола заветните 5 минути преди да почне почивката, като внимавам „г-жа. охрана“ да не ме види, че не спазвам точно часа. Ако изтърва тези 5 минути всичките кулинарни творения на готвача ще свършат. Влизам и поглеждам дневното меню състоящо се от – супа, основно ястие (някакъв дроб) и хляб. Днес нещо не ми се нрави, поздравявам лелката и се запътвам към единственото друго място където можеш да хапнеш нещо в радиус от 2 километра – лавката. Read more Опитвам се да си представя…че съм чужденец в България ›

Спокойна събота, един от първите гадни дни тази есен когато не спира да вали. Вариантите за прекарване на денят са няколко – цял ден филми, пиене от обяд, домакинска работа като чистене или цял ден в леглото с половинката. Вероятно всеки се е спрял на различен или комбинация от няколко. При мен се получи комбинация, и понеже съм доста разхвърлян се хванах да си поразчистя и подредя малко файловете. И да е странно това си е все едно чистене на офиса (само без парцал и кофа), все пак тези файлове са ми работата. Както при всяко друго чистене, така и при виртуалното, се намират интересни и забравени неща.  Едно от тях бе файл с заглавие: „Нека това са моите 33 причини  да остана в България“, създаден някога през 2005-та година. Преди да го затрия безвъзвратно надникнах в него:

Страшно си падам да плащам външния дълг, където не съм го направил аз.

Приятно ми е да работя по един месец за 117 лева.

Държа съседите ми да са олигофрени.

Страшно си падам да ме унижават новобогаташи. Read more България != оптимизъм ›