От известно време много се дразня на неправилно паркирани автомобили или неправилно регулирани кръстовища. Последните няколко подобни случая на които присъствах включват:

• спрял джип в кръстовище и полицейска кола която го заобикаля без да им направи впечатление;
• две патрулки и 4-ма полицай изпълняващи ролята на регулировчици на едно кръстовище при повреден светофар;
• дежурен полицаи стои сутринта в 7 часа до пешеходна пътека по която пресичат ученици на голям булевард в гр. Русе. Автомобила пред мен спира ВЪРХУ пешеходната пътека, точно ПРЕД полицая за да слезе ученика точно пред училището.

И това са само част от всекидневните абсурди при които си задавам въпроса – „абе защо им плащат на тези тиквеници заплатите въобще“.

И за да не бъде всичко прекалено песимистично може да се отбележи поне нещо позитивно подпомагащо движението в град Русе – новата маркировка на паркинга на Кауфланд. Read more Как да си поломиш колата на паркинг на Кауфланд ›

Природен закон е, че човек прави всичко по пътя на най-малкото съпротивление. Все по-често това се случва и с избора на професия, работно място и дори начина по който си вършим работата. Като всяка сутрин така и днес преди да е загрял телефона си отворих любимите електронни медии. Току виж станал някой показен разстрел или служба „БОБ“ направили акция „т*шак“ и аз да не разбера. Признавам си, в момента тези любими медии се свеждат до два сайта – е-vestnik.bg и webcafe.bg. До днес имах чудесно мнение и за двата. Намират се интересни статии в тях, а не просто сухи новини. webcafe днес ме разочароваха ужасно. Попаднах на прекрасна статия в стил „Джони Деп в България“ или просто казано напълно НЕ проверена, пълна с лъжлива информация и меко казано глупости. Журналиста който я е писал да си бе направил поне труда Read more Останаха ли журналисти у нас ›

Излизам от вечерно пазаруване в Kaufland, натоварвам си покупките в багажника и си тръгвам към вкъщи. ‘Леко’ скапан от поредния работен ден, гледащ тъпо напред и витаещ в облаците. Разстоянието от магазина до моя квартал е около 3 км приблизително. Не след дълго настигам синьо BMW, не съм сигурен за модел, някакво старичко но голямо. Автомобила се движи с 25-30 км в час, с отворен прозорец като явно умишлено не позволява на никого да го изпревари. Е кво толкова, поредното „гъзе“. Карам си след него с това темпо. По едно време от отворения прозорец се подава ръка (прозореца на шофьора), която държи обелка от банан. С въртеливо движение присъщо само за изпечен жонгльор обелката от банана прелита над тавана на BMW-то и пада върху десния тротоар. Това движение и изхвърляне на обелки от банани се повтаря три пъти, като единия обелката пада точно до една жена позволила си да използва тротоара. Ама тя не знае ли, че това е бунище! Като приключи с похапването, въпросния индивид си протяга отново ръката и пусна найлоновата торбичка на платното. При цялото това шоу за 2-3 км не спази нито един знак СТОП и не даде нито един мигач. Не мога да си представя колко им е скучно на гражданите в по-развитите държави.