Задавали ли сте си въпроса, какъв е смисъла на поредния делничен ден? Не някой ден с нещо важно за вас, а просто един пореден делник. Най-вероятно за повечето схемата е до болка позната, работа -> вкъщи. Днес ми е един подобен ден. Изпълнен с много работа, задължения, професионални успехи, ако така може да се каже. Но в крайна сметка какъв е смисъла от това. Е за мен смисъла го открих и то в нещо много простичко. Просто в един смс. В него пише: Благодарим ви, че подкрепихте кампанията DMS ADI. Ади, или по точно Аделина Коджабашева е обикновено и адски красиво бургаско момиче, което за съжаление прекарва дните си не като всички нас в забързано ежедневие, а в болница, чакаща подкрепа и събиране на средства от дарение, за да има шанса да живее. Последните дни кампанията за нея нашумя доста, въпреки разни събития като атентата в Бургас. Ако ти още не си чул за нея…. СТОП. Спри и моля те отдели 3-4 минути време за нея и посети http://www.adelinakodjabasheva.com
А ако отделиш още минутка и само 1,20 с ДДС, като изпратиш смс с текст DMS ADI нa 17 777 със сигурност денят ти ще ти се стори пo-смислен от всеки друг.

P.S. Сега видях, че това е юбилеен пост с номер 100 в блога. Писал съм за какви ли не глупости, но дано освен скромния смс да успея да накарам още поне някой да помогне на Ади.

P.S. Бойкоооо, как може да има цена на дарителски смс с ДДС ???

 

Колкото и да не съм фен на първия наш GSM оператор, миналата година М-тел имаха една лятна реклама която си беше според мен страхотна. Някак си допадна ми идеята и действието в нея и ме върна няколко годинки назад в студентския ми живот. Сигурно над 10-тина пъти след това я търсих тази реклама в мрежата, но нито следа от нея. Ето, че преди седмица я намерих. И макар и днес да не е вторник, писна ми от тази жега, искам на море…

Всъщност носталгия по миналото едва ли може да се нарече, все пак дори живял в това минало нямам много ясни спомени от „соц време“. Дори и малко закъснял от събитието, с около месец и половина не мога да го подмина току така. Великден 2012, празнуване в компания от семейни познати, много смях и стари истории. И ето я изненадата на вечерта, бутилка оригинална неотворена водка Царевец. В първия момент повечето „набори“ я гледахме странно и се опитвахме да сметнем колко е годишна. В крайна сметка се прие дата на производство някъде около 1986г. В момента на отваряне на бутилката се отказах от намерението си да не пия и да карам, но все пак съм доволен, че опитах водката на трезво. Все пак подобна водка не се пие всеки ден. Даже като се замисля, това е най-стария алкохол който съм консумирал до сега. Може да се каже нещо като „джони българиен блек лебъл“ 🙂 За съжаление нямах с какво да снимам бутилката, затова ще си открадна една снимка от e-vestnik.