И за добро и за лошо лятото е към края си от него остават само хубавите спомени и разбира се снимките. Освен снимки и спомени от изминалите летни месеци, на Йонка й остана и един прекрасен фотоапарат Samsung S85 със счупен дисплей. Двумесечната одисея започна с запитване към официалния сервиз за тази марка – К&К Сервиз. Отговора от там – приблизително 140лв само дисплей, 160лв със смяната. Разбира се си прибрахме фотоапаратчето без да поръчваме ремонта и се поразтърсихме да купим направо нов същия модел или дисплей от друга фирма. Оказа че нов фотоапарат модел 2007-ма година не можеш да си купиш в България, а цена за дисплея по-ниска от 130лв не намерихме. С голямо желание искахме да намерим сносна цена от 50-80лв и да осигурим работа на един сервизен специалист за един час, да ви похарчим паричките в родната икономика, но уви, просто ни отказаха. Алтернативата – Хонг Конг. Поръчка на стойност 30 долара, около 10-тина дни изчакване, малко притеснение дали няма да го счупят в пощата, и воала дисплея е у нас. При това на 3 пъти по-ниска цена. Една вечер работа от страна на моя колега Цонев за ремонта и фотоапарата е като нов. Пореден пример за едни 50лв изкарани с труд в България, и вложени в икономиката на Хонг Конг. Кой ли е виновен за това? Дали цялата ни държава или ние самите, че сме станали толкова алчни колкото в К&К Сервиз.
Author: Димитър Димитров
А вие господине гражданин ли сте…или дълбока провинция
На скоро ми се случи да чуя по телефона изречение от сорта на: „Ми аз питам защото виждам тука, че не сте от София все пак, а сте от Русе“. Предния въпрос преди това изречение няма да го споменавам нарочно, но факта че не съм от София нямаше нищо общо с него. Няколко дни преди това да ми се случи попаднах на една много добра статия в bgrabotodatel, която е доста точно описание на нрава ни и има интересна идея за произхода на проблемите ни в България. Има едно изречение на края на статията, може би най-точното определение за понятието „гражданин“ което съм срещал досега – „Гражданин е този, който спазва правилата на обществото и изисква от другите да правят същото.“
Ако приемем това определение за вярно, колко ли софиянци (и въобще българи) ще могат да кажат за себе си че са граждани? А няма ли дядо Иван от село, който цял живот си е плащал данъците на време, работил от сутрин до вечер на полето, кара последен модел Москвич, и нито веднъж не се е качвал пиян в него, нито е карал с превишена скорост, да се окаже „гражданин“. Нищо че може никога да не е ходил в София.
Кауфланд изби рибата с цените, русенци ***** майката на магазина
31 ви Август – ден като ден, един от последните летни дни преди в името на месеца да се появи буквичката Р. Този път есента малко избързва, цял ден дъжд и облаци. Но нито метеорологичните условия, нито трафика, нито кризата, нито дори земетресение 5-та степен може да спре русенци да превземат Кауфланд. Причината за цялата еуфория е последния рекламен вестник на магазина. Обещанието в него е основни хранителни продукти, както и такива за домакинството намалени на 50%.
- земелче за 9 ст;
- кафе 2 в 1 опаковка от 10 броя за 99 ст;
- мокри кърпички за 19 ст;
- зелени маслини за 29 ст за 100 грама;
- прясно мляко за 69 ст и т.н.
Странно е че в повечето случай, и по мнения на познати и колеги всички плуят срещу Кауфланд, като изкарват продуктите там с изключително ниско качество и почти всеки се прави на пич и не пазарува такива продукти. Картинката обаче на първия ден след въпросния вестник с намаленията, около 18 часа е следната:
Read more Кауфланд изби рибата с цените, русенци ***** майката на магазина
Лесопарк Липник – типична българщина
Лесопарк Липник, или както е познат за всички русенци – Текето. Един уникален парк, на няколко километра извън града, до село Николови. Място предпочитано за съботни и неделни разходки, място за тиферич, за бира на брега на езерото, за разходка с водно колело, за пикник, моторни лодки, гребане и много други. Както и много предни пъти, така и днес решихме да се разходим до там. Този път за голямо съжаление така обичаната местност от всички русенци изглеждаше просто ужасно. Пейзажа тотално се различаваше от спомените ми от детството, когато родителите ме водиха там да играем федербал или да карам колело. Read more Лесопарк Липник – типична българщина