През последните няколко месеца за никой не е тайна, че живота постоянно поскъпва. И то не поскъпват някакви си луксозни прищявки, а най-обикновените всекидневни нужди които се считат за дъното на нормалното в една европейска държава. Горивата скочиха драстично, след тях и хранителните продукти, след тях и лекарствата (не съм сигурен за точната последователност). За пръв път от доста години се вижда ясно социално недоволство от непрекъснатото обедняване. За разлика от преди този път това недоволство прерасна в няколко подред организирани протести срещу високите цени на горивата. Сякаш като в някаква мечта това са протести който не са платени и дирижирани (или поне така си мисля до момента). Но така или иначе тези протести минаха покрай ушите на обществото и политиците, а ясен резултат от тях няма до момента – цените са си все високи. Медиите помогнаха „адски“ много за протестите като подаваха тотално невярна информация, като умишлено занижаваха броя на участващите автомобили. Най-после българското общество се опита по интелигентен начин да изрази своето недоволство – зарежда за по левче и засажда картофи в дупките по пътя. Уви, все повече ми се струва, че това е грешната посока. По времето когато обществото показва недоволството си какво прави държавата:

– по отношение на цени на горива, закони, заплати – НИЩО

– по отношение на цени на гражданска отговорност – НЕЩО. Read more Кучетата си лаят, а кервана си върви ›