Техномаркет продава….хероин

Да, колкото и да налудничево да звучи, преди малко един познат ми изпрати линк от техния сайт към продукт с точно това наименование, на цена от 5лв. Не знам дали е майтап или хак на сайта им, и до колкото време ще се усетят. За жалост количествата са изчерпани. А къде са сега всичките ни там БОБ служби да контролират интернет пространстовото..?

Ето линка. Ето и снимка да не би да изчезне.

Хероин

Срок на годност на хранителните продукти – или как да се отровим

Поредния ден в който ми писна от поредната простотия в нашата милна държавица. Този път въпроса е за сроковете на годност на хранителните продукти. Как се пишат те, верни ли са и кой ги контролира? Кой е отговорен да провери дали фирмата Х пише коректни срокове, и какви са изискванията за тях у нас?

Чувал съм, че в други държави има изискване за хранителните продукти и за лекарствата да се оставя по няколко дни, до месец повече срок отколкото е написано на опаковката. Така институциите и държавата се грижат ако пропуснеш да погледнеш срока на годност да не се отровиш. Какво обаче ми се случва вчера за пореден път. Read more Срок на годност на хранителните продукти – или как да се отровим

К’во си мислиш

Преди малко видях в vbox новия клип на Лора Караджова – К’во си мислиш. Просто сърце не ми даде да затворя сайта без да погледна клипа. Заслужава си да се види. Едва ли някога ще си пусна песента да я слушам в колата например – там няма монитор…

За последно на 24

Наближава една съдбовна и историческа дата – 9-ти Септември. Време от годината през което обикновено се спирам за малко, и по-дълбоко се замислям за нещата наоколо (нали все пак съм дева). Но то е от сезона това, виж навън колко е мрачно, как да не потънеш в мисли, хубава музика, а защо не и чаша уиски. Обикновено мислите ми летят в три посоки, едната е назад през изминалата една година от предния 9-ти септември до сега, а другата е точно година напред. Опитвам се да си спомня къде съм бил тогава, къде съм сега, и къде ми се иска да бъда след една година. За миналата се сещам. Бях пак на същото работно място, заринат с доста повече работа. Имах разни идеи в главата, всичко вървеше на някъде (може би на добре). Сега също знам къде съм, обаче за следващата такава дата този път нямам фантазия. Май всичката ми фантазия се е изпарила някъде в еднообразното ежедневие. И ето, последни 12 часа на 24. После идва ред на многобройните пожелания, кое от кое по-оригинално и по-весело. Странно е, а какво би си пожелал ти сам на себе си за рождения си ден, за твоя личен четвърт век? Какво искаш да ти се случи през следващата четвърт?