Наближава една съдбовна и историческа дата – 9-ти Септември. Време от годината през което обикновено се спирам за малко, и по-дълбоко се замислям за нещата наоколо (нали все пак съм дева). Но то е от сезона това, виж навън колко е мрачно, как да не потънеш в мисли, хубава музика, а защо не и чаша уиски. Обикновено мислите ми летят в три посоки, едната е назад през изминалата една година от предния 9-ти септември до сега, а другата е точно година напред. Опитвам се да си спомня къде съм бил тогава, къде съм сега, и къде ми се иска да бъда след една година. За миналата се сещам. Бях пак на същото работно място, заринат с доста повече работа. Имах разни идеи в главата, всичко вървеше на някъде (може би на добре). Сега също знам къде съм, обаче за следващата такава дата този път нямам фантазия. Май всичката ми фантазия се е изпарила някъде в еднообразното ежедневие. И ето, последни 12 часа на 24. После идва ред на многобройните пожелания, кое от кое по-оригинално и по-весело. Странно е, а какво би си пожелал ти сам на себе си за рождения си ден, за твоя личен четвърт век? Какво искаш да ти се случи през следващата четвърт?