Излизам от вечерно пазаруване в Kaufland, натоварвам си покупките в багажника и си тръгвам към вкъщи. ‘Леко’ скапан от поредния работен ден, гледащ тъпо напред и витаещ в облаците. Разстоянието от магазина до моя квартал е около 3 км приблизително. Не след дълго настигам синьо BMW, не съм сигурен за модел, някакво старичко но голямо. Автомобила се движи с 25-30 км в час, с отворен прозорец като явно умишлено не позволява на никого да го изпревари. Е кво толкова, поредното „гъзе“. Карам си след него с това темпо. По едно време от отворения прозорец се подава ръка (прозореца на шофьора), която държи обелка от банан. С въртеливо движение присъщо само за изпечен жонгльор обелката от банана прелита над тавана на BMW-то и пада върху десния тротоар. Това движение и изхвърляне на обелки от банани се повтаря три пъти, като единия обелката пада точно до една жена позволила си да използва тротоара. Ама тя не знае ли, че това е бунище! Като приключи с похапването, въпросния индивид си протяга отново ръката и пусна найлоновата торбичка на платното. При цялото това шоу за 2-3 км не спази нито един знак СТОП и не даде нито един мигач. Не мога да си представя колко им е скучно на гражданите в по-развитите държави.

В последно време се чудя как да си запълвам онова време от деня, когато трябва да спя, а не успявам. Един от най-добрите варианти е някой нов филм. Уви, при всяко ново заглавие оставам все по-разочарован от предишното. Все по рядко ми харесва някой филм който да гледам с удоволствие наистина. Разгледах заглавията излъчвани  на кино и срещнах „С дъх на канела“. Трейлъра просто ме плени, това е моя филм. Разбира се шанса ми беше само кино, нямаше го никъде по торентите. След кратко проучване разбрах ,че филма е по книга, на Никалъс Спаркс. Същия писател е писал и „Тетрадката“ и „Последната песен“. Хм, една положителна точка за него. Още на следващия ден след работа изтичах до двете книжарници на центъра и в първата разбира се намерих книгата. 12лв и така желания роман беше в ръцете ми. Странно но идеята да прочета книгата ми се стори доста по-добра отколкото да се кача на колата и да отида до Търново или Варна за да гледам филма на кино. Това беше преди два дни. За тези два дни всяка вечер се излягах с книжката пред мен, и по цели часове четях и навлизах малко по малко в историята. История която в началото започна интересно и Read more С дъх на канела ›

Ех шибан шибан ден. Всичко се троши, дъжд вали, но не там е интересното. Докато си чакам да ми се осигури един достъп си джиткам из dnes.bg, както обикновено и попадам на интересна статия – „Двама от трима българи няма да почиват през лятото“. Проучване на „Уолстрийт джърнъл” за почивките в Европа по време на криза. Ква криза бе, миналата година да не би 3 от 3 да почиваха. Силно ми се набиха на очи сумите който европейците по време на криза и свита кесия ще похарчат за почивка. Половината от Шведите са готови да похарчат от 501 до 2000 евро на човек, което явно е нормално. Голям кеф, това за двама души са си 4000 евро примерно. И без да хващам калкулатора това си ми е… годишното възнаграждение, но само  ако получа 12 заплати, а не 10 както през 2009г.  Странно е, че всички тези статистики и сравнения ме карат да се засмея и да се чувствам някак си щастливец и късметлия.  Защо ли? Read more Европейска отпуска ›