Преди малко видях в vbox новия клип на Лора Караджова – К’во си мислиш. Просто сърце не ми даде да затворя сайта без да погледна клипа. Заслужава си да се види. Едва ли някога ще си пусна песента да я слушам в колата например – там няма монитор…
Всекидневие
За последно на 24
Наближава една съдбовна и историческа дата – 9-ти Септември. Време от годината през което обикновено се спирам за малко, и по-дълбоко се замислям за нещата наоколо (нали все пак съм дева). Но то е от сезона това, виж навън колко е мрачно, как да не потънеш в мисли, хубава музика, а защо не и чаша уиски. Обикновено мислите ми летят в три посоки, едната е назад през изминалата една година от предния 9-ти септември до сега, а другата е точно година напред. Опитвам се да си спомня къде съм бил тогава, къде съм сега, и къде ми се иска да бъда след една година. За миналата се сещам. Бях пак на същото работно място, заринат с доста повече работа. Имах разни идеи в главата, всичко вървеше на някъде (може би на добре). Сега също знам къде съм, обаче за следващата такава дата този път нямам фантазия. Май всичката ми фантазия се е изпарила някъде в еднообразното ежедневие. И ето, последни 12 часа на 24. После идва ред на многобройните пожелания, кое от кое по-оригинално и по-весело. Странно е, а какво би си пожелал ти сам на себе си за рождения си ден, за твоя личен четвърт век? Какво искаш да ти се случи през следващата четвърт?
Цифров фотоапарат на сервиз в България = мисията невъзможна
И за добро и за лошо лятото е към края си от него остават само хубавите спомени и разбира се снимките. Освен снимки и спомени от изминалите летни месеци, на Йонка й остана и един прекрасен фотоапарат Samsung S85 със счупен дисплей. Двумесечната одисея започна с запитване към официалния сервиз за тази марка – К&К Сервиз. Отговора от там – приблизително 140лв само дисплей, 160лв със смяната. Разбира се си прибрахме фотоапаратчето без да поръчваме ремонта и се поразтърсихме да купим направо нов същия модел или дисплей от друга фирма. Оказа че нов фотоапарат модел 2007-ма година не можеш да си купиш в България, а цена за дисплея по-ниска от 130лв не намерихме. С голямо желание искахме да намерим сносна цена от 50-80лв и да осигурим работа на един сервизен специалист за един час, да ви похарчим паричките в родната икономика, но уви, просто ни отказаха. Алтернативата – Хонг Конг. Поръчка на стойност 30 долара, около 10-тина дни изчакване, малко притеснение дали няма да го счупят в пощата, и воала дисплея е у нас. При това на 3 пъти по-ниска цена. Една вечер работа от страна на моя колега Цонев за ремонта и фотоапарата е като нов. Пореден пример за едни 50лв изкарани с труд в България, и вложени в икономиката на Хонг Конг. Кой ли е виновен за това? Дали цялата ни държава или ние самите, че сме станали толкова алчни колкото в К&К Сервиз.
А вие господине гражданин ли сте…или дълбока провинция
На скоро ми се случи да чуя по телефона изречение от сорта на: „Ми аз питам защото виждам тука, че не сте от София все пак, а сте от Русе“. Предния въпрос преди това изречение няма да го споменавам нарочно, но факта че не съм от София нямаше нищо общо с него. Няколко дни преди това да ми се случи попаднах на една много добра статия в bgrabotodatel, която е доста точно описание на нрава ни и има интересна идея за произхода на проблемите ни в България. Има едно изречение на края на статията, може би най-точното определение за понятието „гражданин“ което съм срещал досега – „Гражданин е този, който спазва правилата на обществото и изисква от другите да правят същото.“
Ако приемем това определение за вярно, колко ли софиянци (и въобще българи) ще могат да кажат за себе си че са граждани? А няма ли дядо Иван от село, който цял живот си е плащал данъците на време, работил от сутрин до вечер на полето, кара последен модел Москвич, и нито веднъж не се е качвал пиян в него, нито е карал с превишена скорост, да се окаже „гражданин“. Нищо че може никога да не е ходил в София.