С малко закъснение поради натрупаната работа чак сега ми остава време да изразя впечетленията си от семинара на Албена от 35-ти Юни и от пътуването ми след него. Организатори на чудесното събитие бяха Солитрон АД и CNsys. Подхода на техните мениджъри виновни за събитието бе доста интересен и необичаен – семинар в прекрасен курорт като Албена, неотрална територия, стремеж да се комбинират два дни на работа и почивка и множество реални демонстрации. От към организация всичко беше максимално изпипано и семинара мина изключително приятно в компанията на колеги от IT бранша. И двете фирми представиха продукти на AXIS. Презентациите бяха подплатени с множество реални продукти и демонстрации, и определено след видяното едва ли някога ще прибегна до аналогови камери за видеонаблюдение. Това е като с Cisco и Мерцедес – докоснеш ли се до тях никога повече не искаш друго.
Всекидневие
Отново ужасна нощ – сън, бой, писъци….
Колкото и да е странно и да не ни се иска, с напредване на възрастта и загуба на тренинга определено тялото ни започва да не ни слуша и все по-трудно да му стигат малкото часове труд и повечето работа. Ето днес е определено един такъв петък, и то при положение че НЕ съм пил нищо алкохолно снощи освен студен чай 🙂 Необичайно точно преди да си легна около 23 часа ми се догледа филм и си дръпнах „Отново на 17“. Сякаш нещо в самото заглавие ме подтикна да го изтегля, и с усмивка си спомнях щуротии от тази възраст докато филма байт по байт се довлачи до вкъщи. Наистина продукция с която ще се поразсмеете и действа малко носталгично.
С филма никакъв проблем, изгледах си го и си заспах като пън. Незнайно как, защо и какво става, към 4 часа в главата ми нахлува силен женски писък, мъжки гласове викат нещо от сорта на: „Остави я бе, влез в колата, бягай..“, чува се чупене на стъкло…. В първия момент немога да се сафирясам какво сънувам. Отварям очи, навсякъде тъмно, а от прозореца продължават различни гласове да крещят какво ли не. Скачам от леглото и се залепям веднага на отворения прозорец. Read more Отново ужасна нощ – сън, бой, писъци….
Правите ли разлика между мишка и клавиатура?
Четвъртък, около 8 часа. Звъни телефона. Вдигам слушалката и чувам:
USER: „Митко, ела да видиш, компютъра пак прави проблеми. Мишката ми няма връзка.“
Аз: „Мишката ли? Я ми кажи като я преместиш мести ли се и курсора по екрана, като кликаш върху иконките какво става?“ Read more Правите ли разлика между мишка и клавиатура?
Събота сутрин – мъка за системния
И ето, 30 Май, събота сутрин, 7:45, на работа. Едва ли има друг колега да става толкова рано без конкретна причина. От лявата ми страна е пръсната някаква камара how-to документация, работния тефтер, чаша с дълго кафе от кафе автомат (дълго кафе означава около 60 грама), останки от маруся, куп листчета с разни бележки по тях. Пред мен е отворен личния лаптопец, горкия така го мързи да се стартира в събота. От дясно се е разплула мишка производство 2005-та (но с USB) и я мързи да мръдне дори да превърна бюрото си в щанд млечни продукти от Кауфланд, телефон с шайба (малко по малък от мен на години), връзка ключове и „Стената на мъките“. С това последното наричам един тефтер които се ползва за записване на текущи повреди. А от малките измъчени тонколонки на лаптоп се чува звучния вой на радио Веселина. Ей това е събота сутрин в „кабинета“ на сисадмин-а. Само все още немога дори да си спомня кой ден отработваме днес и защо. И все пак, при 365 дни в годината, повечето от които работни, с мизерни заплати които не са получавани с два месеца назад, без каквито и да е коледни премии или стимулиращи работата бонуси се чудя защо е нуждо и да отработваме някой и друг ден бонус за някой си празник? Да взема да приключвам с глупостите и размислите и да се захващам с 2-та сайта по които работя, че съвсем скоро ще започна да изричам едни джадайски и цял ден ще отиде в глупости.