И ето, 30 Май, събота сутрин, 7:45, на работа. Едва ли има друг колега да става толкова рано без конкретна причина. От лявата ми страна е пръсната някаква камара how-to документация, работния тефтер, чаша с дълго кафе от кафе автомат (дълго кафе означава около 60 грама), останки от маруся, куп листчета с разни бележки по тях. Пред мен е отворен личния лаптопец, горкия така го мързи да се стартира в събота. От дясно се е разплула мишка производство 2005-та (но с USB) и я мързи да мръдне дори да превърна бюрото си в щанд млечни продукти от Кауфланд, телефон с шайба (малко по малък от мен на години), връзка ключове и „Стената на мъките“. С това последното наричам един тефтер които се ползва за записване на текущи повреди. А от малките измъчени тонколонки на лаптоп се чува звучния вой на радио Веселина. Ей това е събота сутрин в „кабинета“ на сисадмин-а. Само все още немога дори да си спомня кой ден отработваме днес и защо. И все пак, при 365 дни в годината, повечето от които работни, с мизерни заплати които не са получавани с два месеца назад, без каквито и да е коледни премии или стимулиращи работата бонуси се чудя защо е нуждо и да отработваме някой и друг ден бонус за някой си празник? Да взема да приключвам с глупостите и размислите и да се захващам с 2-та сайта по които работя, че съвсем скоро ще започна да изричам едни джадайски и цял ден ще отиде в глупости.