15 Април, година 2010, местоположение: България
Вечерна емисия новини със стандартните неща които се случват в една държава от n-тия свят. Кола на политик блъснала момче на червен светофар, полицията с публична, или по скоро комична акция срещу организираната престъпност, стачкуващи работници измамени от работодателя. Всичко изглежда нормално, всяко лице замесено в гореизброените дейности е невинно и си е свършили работата както трябва. В цялата история става дума най-вече за пари и интереси. Всичко се е превърнало в една голяма търговска надпревара. До такава степен, че дори докторите спират да те преглеждат без да си плащаш баснословните суми, понеже държавата нещо си ги ощетила. Дори здравето и живота се търгува!!!
Сядаш си вкъщи, вкарваш една салатка с две ракии, псуваш че е трудно в тази държава и все нещо не ти е наред, най-вече парите. Ето това е още по нормалната реакция на всеки трети българин – ежедневие.
А дали няма и малко по-важни неща от всичко това?! Дали днескашния ден за някой е минал по различно?
Теодора Димитрова Нетова от Пазарджик. За нея и предния, и днескашния и утрешния ден са по различни. Тя е само на 28 и въпреки всичко което е преживяла се усмихва така както почти никой вече не се усмихва. Read more Едно болно момиче в една търговска държава
Няма да крия, че поредната нова година дойде при мен с малко повече оптимизъм, нови идей и желание за един по-добър живот. През последните дни на 2009 и първите на 2010 ме обзе някакво странно позитивно чувство. За голямо съжаление това чувство само след седмица започна малко по малко да се изпарява. Причините за това не са лични проблеми, а един доста по-голям проблем наречен България. Ето и за какво става въпрос:
Ех, миналата година сякаш пропуснах това прекрасно време от годината. Някак си не се почуствах истински коледно. Тази сутрин, независимо от -4 те градуса температура нападалия сняг, замръзналата кола и снеговалежа нещо явно ме тресна по кратуната и ми дойде коледното настроение. Малко и странно да е се чуствах прекрасно и щаслив, че успях да си влезна в шкодилака веднага, и след 5 минути да потегля. Обстановката – на асфалта лед, отгоре му сняг, от небето пада още сняг, в колата парното грее, джиткам си аз по пътя към работа, гледам си снега и си слушам Боб Марли. А сега снега продължава да вали и трупа, кефя се на кафенцето си, слушам си коледни песнички и все още никой не ме е закъчил за работа. Само една щайга ми бръмчи но нея ще я елиминирам след половин час. Направо ми се прииска да се мятам в кошницата (Шкодата) и да отпрашвам към Казанлък. Няма ли да е яко минаването на Стара Планина при снеговалеж, а?