Лятото е в разгара си, като този път поредното пътуване бе извън пределите на страната. Поради географското положение на Русе, се насочихме към близка Румъния. Набелязаните цели – замъка на граф Дракула, Бран, Синая, двореца Пелеш и пътьом цитаделата Рашов. За мен това е второ посещения на тези обекти, но този път доста по-интересно. За другите от компанията (родителите ми), бе първо посещение. Предния път от опит научих, че всички туристически обекти по света почиват понеделник, а не неделя, и не можах да влезна в нито един от тях. Колкото и да е странно, като прибавим към тези места и едно посещение на Букурещ, Румъния май се изчерпва като интересни дестинации.
Решихме да обиколим всички места за един ден, без приспиване там. Идеята е добра наистина и изпълнима, но ви трябва поне още един шофьор в компанията. На отиване леко объркахме първата дестинация, като се оказахме с около 90км грешка. Смешно разстояние като се има предвид площта на Румъния.
Първата ни спирка след обърканата ни разходка до Брашов бе цитаделата в Рашнов. Крепостта прилична на Царевец, но е била строена с друга цел, по-малка е, но много по запазена като постройки и превърната в приятно място за разходка. Чувството че гледате само камъни просто го няма. Гледката към града е прекрасна. Като по-интересно в цитаделата може да се отбележи кладенеца изкопан от двама затворника, различните приспособления за мъчение, панорамните гледки към Карпатите и града и женския скелет в една от килиите. Спрямо предното ми посещение преди две години, сега цитаделата изглеждаше доста по-занемарена и някой атракции липсваха (например музея на оръжията).
Както и да е, стигнахме до градчето Бран, където се намира и едноименния замък, владение на граф Дракула. Градчето спрямо предния път като го посещавах се е разраснало доста, но не е заприличало на българските курорти. Случихме точно някакъв Бран фестивал и беше пълна лудница. Подготвяха се за някакво парти вечерта във двора на замъка. Евала им на Румънците, при стотици души влизащи едновременно в замъка, не се получи никъде блъсканица и можахме да го разгледаме целия на спокойствие. Организацията им е на ниво. Самият замък отвътре е доста странен. Архитектурата му предполагам е загадка за всеки съвременен архитект. Атмосферата е наистина доста призрачна и страховита на моменти. Лошо е че няма екскурзовод и трябва да се информираш от табелите по стените и историите за всяка стая. Колкото и да се хвалим с нашите развалини от крепости и старинни градове, никъде у нас няма подобен запазен замък, а да не говорим за архитектура и излъчване. Определено си заслужава да се види.
Поредната и финална спирка за този път бе град Синая, и по точно двореца Пелеш. Той е нещо като Царска Бистрица, но в различен мащаб. Още от далечината те грабва красотата на тази сграда. Колкото повече се доближаваш до нея толкова повече оставаш възхитен на множеството красиви дърворезби и рисунки. Градината е наистина голяма и също много красива. За наше разочарование и този път големия дворец бе затворен, а докато стигнем до малкия затвориха и него. Лошо впечатление спрямо предния път прави факта че видимо двореца се руши а Румънците са спрели да го поддържат засега. На няколко места се вижда как падат орнаменти от него и са опънали мрежи да не строшат главата на някой турист.
След двореца Пелеш ми остана време единствено да се запътим обратно към България, като имахме надежда да разгледаме и центъра на Букурещ. Пристигнахме там по тъмно и влезнахме в града с надеждата че трафика ще е понамалял и ще можем да се помоткаме. Е от опит мога да кажа че дори нощно време там трафика не спира и е пълна лудница. Града е по-голям от всеки друг в България и е разбираемо да ни се вижда така. Минахме покрай няколко административни сгради и през целия център, но без да спираме. Парламента им е просто страхотен. Строен е преди не знам колко години, но все още е просто величествен. Още снимки от екскурзията могат да се видят в тази галерия.