Времето на отпуските дойде и всички запланувани почивки стават реалност. За радост и тази година въпреки това явление наречено криза, до сега успявам да направя не само една почивка (макар и за кратко). Поредното пътешествие този път бе в Родопите с Йончето. Малко е странно толкова далеч от русенския край, но определено си заслужаваше усилията. Цялата работа тръгна от телевизионното шоу на Слави Трифонов – Бягство към победата, и по-специално от епизода когато ходиха към 
Триград и минаха през триградското ждрело. Някак си нещата които показаха там операторите ни грабнаха и докато се колебаехме къде да отидем на балкан, избрахме точно там. Цялото проучване и google search мина през Йонка, намерихме си къща където да отседнем в с.Ягодина и си набелязахме места за обикаляне и посещение (предимно пещери). Избрахме вила „Здравец“. Условията се оказаха прекрасни, сравними с хотел 2 звезди. Собствениците изключително дружелюбни и коректни.
Старта беше от Стара Загора в посока Пещера. Самия град не е голям, с красиво направен център. Запазил е чара си на малък град пълна противоположност на големите градове унас. Май най-новото и съвременно нещо покрай което минахме беше Винпром Пещера. Ех като знам колко пари съм налял там по време на кандидатстудентската кампания преди няколко години. След разходката по центъра се насочихме към пещера Снежанка. Излиза се от града и се тръгва по един балкански път с доста завой и след 3-4 километра, точно на един десен завой е отбивката за пещерата (излизането на тази отбивка е супер опасно). Катерихме се с колата няколко километра докато не стигнахме до паркинга под пещерата, а от там около 40-45 минутно катерене по една еко пътека. Добрите хорица правили пътеката бяха поставили и доста готини табели от рода на „Не се предавай“, „Има още малко“ и други такива. В края на пътеката е поставена табела с описание на което пише че се минава за 45 минути (защо ли не са го сложили в началото това). Усилията и потта бяха оправдани. Пещерата не е много голяма, просторна е, изключително красива с множество образувания. За жалост снимането беше забранено вътре и при вида на пещерната културистка която ни разведе вътре безусловно се отказахме да вадим фотоапаратите. Вход 3лв.
След престоя в Пещера се запътихме към с.Ягодина като тръгнахме по пътя покрай язовир Въча. Препоръча ни го един познат, определено минете по него. Изключително красив и панорамен е. Разбира се за шофьора многото завой не са много приятни, но се минава бавничко и приятно. Никога не си бяхме представяли че в България има подобни красоти. Имаше дори и плаващи вили в единия язовир (не съм сигурен кой точно). Разбира се колкото и да е красиво наоколо ни писна от пътуване по едно време и точно тогава влезнахме в ягодинското ждрело. За него и за триградското мога само да кажа че едва ли има друго толкова красиво място в България. За жалост колкото и снимки да гледа човек от там, не може въобще да усети за какво става дума. Природата буквално е разпуснала фантазията си и си е играла години наред с реката и скалите докато не е направила този шедьовър.
Като връх на сладоледа може да се каже че е ягодинската пещера. Най-студената унас, 6 градуса, 6 екскурзовода вътре, 1 километър обиколка. Вход 5лв. Снимки отново забранени. (няма да споменавам за тиквениците които снимаха вътре).
В посока към Триград се минава през триградското ждрело, доста по късо от ягодинското но също толкова красиво. И в него пътя е еднолентов двупосочен.
Идва ред и на Дяволското гърло. Пещерата е тотално различна от предните две. В нея няма образувания, снимането е разрешено. Единственото което я прави толкова известна е подводната река и водопада в нея. Водопада е най-високия подземен водопад на Балканите. За жалост се вижда само част от него докато се катерят адски много стълби. Чара на Дяволското гърло е в реката която влиза в него и излиза на 200-300 метра по надолу в планината, но нищо което влезне вътре не излиза. Според екскурзовода са правени опити с дървета и какво ли не да се пусне на входа, но така и не излиза на изхода. Къде отива никой не знае. Оцветявана е водата на входа и излиза оцветена на изхода, но след около 2 часа. Входа май беше около 3-4лв, не съм сигурен.
Около Триград и Ягодина има множество екопътеки, които са доста красиви и интересно. За жалост хванахме най-топлите дни и мързела ни в жегата надделя над желанието да стопим някои килограм в катерене по сукаците.
На връщане продължихме през Пампорово и Асеновград, като се отбихме на чудните мостове. Още едно величествено място.
Пампорово нещо не ни вдъхнови и впечатли. Навсякъде застроено и още се строи. На всеки 3 хотела има по един изоставен в строеж. Подножието на връх Снежанка в края на ски пистите е превърнато буквално в бунище и изоставени строежи.
През Асеновград се спряхме на Асеновата крепост която също не ни очарова. Един висок хълм, за жалост почти нищо незапазено.
Освен всички тези места успяхме да минем и през Широка Лъка, Чепеларе и Бачковския манастир. Сега обмисляме следващото пътешествие, трябва да събираме печати 😉