Страна от третия или четвъртия свят

Много странен ден. От два дни ползвам „старите“ медии, телевизия и радио, за да следя обстановката в страната. Един голям цирк. Опитвам се да си представя как изглеждат всичките протести, оставката на Бойко Борисов и цялата компроматна война която се започна за някой, който не е българин. Интересно дали изобщо ни обръщат внимание, дали ни съжаляват, дали ни се смеят. То цялото чудо изглежда смешно, дори когато си вътре на първи ред в цирка. И като си помисля само, че целия този цирк все повече наслагва мнението в 20-30 годишните, че единственото спасение е да бягат да вземат помощи зад граница… Общо взето взе да ми писва от глупости и се опитах да избегна политическите новини (цялата ситуация у нас малко не ми се връзва в представата ми за политика), и попаднах на нещо по-интересно – Google Glasses. Очилата на google. Имали програма за обществено тестване. Нещо ме жегна, защо пък да не пробвам да кандидатствам. Може всичко да изглежда по-розово през високо технологични очила. Оказаха се проблем само две малки пречки – програмата е за граждани на USA и след като се изберат тестери ще трябва да си закупят очилата само за 1500 долара (около 2200лв). Иначе идеята за играчката ми допадна, най-вече интересното е заснемането на всичко наоколо. Реално можеш да си снимаш един ден, едно преживяване или дори само миг, така както го виждаш. Вече има няколко клипове в мрежата. Отделете време да ги погледнете и да си представите живота, обстановката, усмивките, нещата които правят хората там някъде, в другия свят. След това си тръгнете за вкъщи с градски транспорт или се огледайте в околните автомобили на светофара, колко хора ще ви се усмихнат и ще изглеждат като тези от клиповете. И някак си, като сравня тези неща ми идва на ум една мисъл на един колега (малко перефразирана): „Какъв хубав следобед, и се чудя дали да пия кафе или да си тегля куршума?“

Един смислен ден

Задавали ли сте си въпроса, какъв е смисъла на поредния делничен ден? Не някой ден с нещо важно за вас, а просто един пореден делник. Най-вероятно за повечето схемата е до болка позната, работа -> вкъщи. Днес ми е един подобен ден. Изпълнен с много работа, задължения, професионални успехи, ако така може да се каже. Но в крайна сметка какъв е смисъла от това. Е за мен смисъла го открих и то в нещо много простичко. Просто в един смс. В него пише: Благодарим ви, че подкрепихте кампанията DMS ADI. Ади, или по точно Аделина Коджабашева е обикновено и адски красиво бургаско момиче, което за съжаление прекарва дните си не като всички нас в забързано ежедневие, а в болница, чакаща подкрепа и събиране на средства от дарение, за да има шанса да живее. Последните дни кампанията за нея нашумя доста, въпреки разни събития като атентата в Бургас. Ако ти още не си чул за нея…. СТОП. Спри и моля те отдели 3-4 минути време за нея и посети http://www.adelinakodjabasheva.com
А ако отделиш още минутка и само 1,20 с ДДС, като изпратиш смс с текст DMS ADI нa 17 777 със сигурност денят ти ще ти се стори пo-смислен от всеки друг.

P.S. Сега видях, че това е юбилеен пост с номер 100 в блога. Писал съм за какви ли не глупости, но дано освен скромния смс да успея да накарам още поне някой да помогне на Ади.

P.S. Бойкоооо, как може да има цена на дарителски смс с ДДС ???

 

Първите дни на 27

И ето както традицията повелява и този път рожден денски пост. Разликата е очевидна, този път е няколко дни след важната дата. До сега винаги размисли, мисли и какво е да си последно на някаква си възраст. Този път на обратно, какво е след дата-та и по голямото число. Ми ….нищо по различно 🙂 Финансовото състояние и професионалната област изобщо няма какво да ги мисля, спрямо предните години още по зле. Е поне тази година нямам мъдрец за вадене, само може би сливици 🙂 Една основна разлика с положението ми като 26 годишен – трябва да съм по отговорен, имам аквариум. Да от онези стъклените с вода и рибки в тях 🙂 И с целия си ентусиазъм съм се заканил да не ги уморя. Е вече има малки жертви, ама химичните тестове за вода са мега по-скъпи от самите рибки. Скоро ще сложа и снимки на аквариумчето.

Кучетата си лаят, а кервана си върви

През последните няколко месеца за никой не е тайна, че живота постоянно поскъпва. И то не поскъпват някакви си луксозни прищявки, а най-обикновените всекидневни нужди които се считат за дъното на нормалното в една европейска държава. Горивата скочиха драстично, след тях и хранителните продукти, след тях и лекарствата (не съм сигурен за точната последователност). За пръв път от доста години се вижда ясно социално недоволство от непрекъснатото обедняване. За разлика от преди този път това недоволство прерасна в няколко подред организирани протести срещу високите цени на горивата. Сякаш като в някаква мечта това са протести който не са платени и дирижирани (или поне така си мисля до момента). Но така или иначе тези протести минаха покрай ушите на обществото и политиците, а ясен резултат от тях няма до момента – цените са си все високи. Медиите помогнаха „адски“ много за протестите като подаваха тотално невярна информация, като умишлено занижаваха броя на участващите автомобили. Най-после българското общество се опита по интелигентен начин да изрази своето недоволство – зарежда за по левче и засажда картофи в дупките по пътя. Уви, все повече ми се струва, че това е грешната посока. По времето когато обществото показва недоволството си какво прави държавата:

– по отношение на цени на горива, закони, заплати – НИЩО

– по отношение на цени на гражданска отговорност – НЕЩО. Read more Кучетата си лаят, а кервана си върви