Щях да пиша по поредната черногледа тема придружена с „красиви“ снимки, но се отказах. Отказа ме един клип на песента Миг като вечност изпълнена от Ивана. Оригинала на песента е на Тодор Върбанов, може би и неговото изпълнение е доста по добро от на Ивана. Клипа към песента обаче искрено ми хареса. Много усмивки, хубав текст, идея (а не само певици по цици), може би и леко лятно настроение.

Излизам от вечерно пазаруване в Kaufland, натоварвам си покупките в багажника и си тръгвам към вкъщи. ‘Леко’ скапан от поредния работен ден, гледащ тъпо напред и витаещ в облаците. Разстоянието от магазина до моя квартал е около 3 км приблизително. Не след дълго настигам синьо BMW, не съм сигурен за модел, някакво старичко но голямо. Автомобила се движи с 25-30 км в час, с отворен прозорец като явно умишлено не позволява на никого да го изпревари. Е кво толкова, поредното „гъзе“. Карам си след него с това темпо. По едно време от отворения прозорец се подава ръка (прозореца на шофьора), която държи обелка от банан. С въртеливо движение присъщо само за изпечен жонгльор обелката от банана прелита над тавана на BMW-то и пада върху десния тротоар. Това движение и изхвърляне на обелки от банани се повтаря три пъти, като единия обелката пада точно до една жена позволила си да използва тротоара. Ама тя не знае ли, че това е бунище! Като приключи с похапването, въпросния индивид си протяга отново ръката и пусна найлоновата торбичка на платното. При цялото това шоу за 2-3 км не спази нито един знак СТОП и не даде нито един мигач. Не мога да си представя колко им е скучно на гражданите в по-развитите държави.