Скоро видях до мен паркирал или по скоро довлачен един Мерцедес, който ме върна в детските години. Спомням си като малък имах такъв кола играчка на батерии. Лампата ми светна, когато се сетих, че реално тази играчка беше запазена от детските години на баща ми. Ха сега де, кой е модела. Mercedes-Benz W114. Серията W114 и 115 са първите автомобили след войната произведени между 1968 до 1976 година. Експоната до, който беше спрял до мен изглеждаше ужасно наистина и не знам дали го очакваше безславно претопяване в някоя морга или щеше да се реставрира. Любопитно за тези модели е, че всички двигатели за него време са с обем над 2 литра, над 85 конски сили и имат 5 цилиндрови дизелови и 6 цилиндрови бензинови модели. Mercedes-Benz W115 се оказва истински издръжлив автомобил, като през 2004г гръцки шофьор на такси подарява таксито си на музея на Мерцедес. Автомобила е произведен 1976 година и е на 4,6 милиона километра, като води рекорда за изминат  пробег при Мерцедес.

Тъй като съм родом от града на фонтаните – Русе, днес неможах да се сдържа да не щракна една снимка с телефона на едно ново чудо изникнало по време на ремонта на столичния бул. Витоша. Не се бях разхождал до центъра от над месец и днес останах много учуден. Ремонта на Витошка тече с пълна сила, като на средата на булеварда, ей така от нищото е монтирана чешма. Някак си, стои ми странно там. Интересно, какво друго ще има наоколо при завършване на ремонта.

Както вече всички знаят, преди два дни, Григор Димитров отстрани номер едно в световния тенис Новак Джокович във втория кръг на турнира „Мастърс“ в Мадрид след три часова битка на корта. Фурор голям, който нямаше как да остане незабелязан и от българските медии. Случайно докато приготвях салатата за вечеря си пуснах БТВ новините и хванах кратък репортаж за Григор. Общо взето каза само няколко думи, но много силно впечатление ми направи акцента му. Много трудно говореше български с доста деформирана реч. Според wikipedia Григор Димитров говори свободно български и английски. Няма начин човек да не се зарадва от победата му, но ако прочетете малко информация за него в интернет се оказва, че е българин, но не е нито израснал, нито тренирал в България. Още от малък живее във Франция, а по настоящем в Швеция. И до тук имаме голямо спортно събитие с победа на българин, който се е измъкнал на време от блатото за да успее в спортната си кариера.

Малко на патеричка, но честито на всички именници, които съм пропуснал. Честно казано до скоро никога не съм ходил на църква на Цветница, но от година-две го правя. Миналата година посетих местната квартална църква в Здравец Изток в гр.Русе, а тази година понеже нали съм далеч посетих Александър Невски в София. Две-три бързи прилики и разлики между празника на двете места. В Русе хората посещаващи църквата на празника са стотици. Уличките в близост стават претъпкани от автомобили, опашката пред църквата се извива по продължение на булеварда до следващата пресечка. Наистина внушаваща картинка. Отпред пред църквата стоят поне около 10 малки и силно мургави дечурлига, които едвам говорят но знаят как се проси. Никой не ги маха от там да не притесняват вярващите. На излизане от църквата на входа ти дават осветена върбова клонка за здраве. Приятен жест и традиция.

В София, макар и литургията да води патриарха в църквата се забелязват повече телевизионни оператори и фоторепортери отколкото вярващи отишли за празника. Навсякъде около Александър Невски в пълно с мургаво население, опитващо се да ти продаде увяхнала върбова клонка срещу скромните 50 стотинки. Толкова са нахални, че буквално те замерят с върбовите клонки. И в този случай полицаите охраняващи празника са се събрали на сладка приказка и няма кой да махне дразнителите.

Има нещо тотално сбъркано в цялата история с празниците в България…