През последния месец само разни облаци ми се въртят в главата, но не от онези с мента и мастика. Те са прекалено материални, а такива наистина „облачни“. Всичкия маркетинг и съхранение на информация отиват на там, към небесата. От доста време ползвам една от първите такива услуги, а именно dropbox. Както са казали обаче, апетита идва с яденето. И ето не след дълго благодарение на dropbox имам успешно създадена мрежа и сторидж, който ми помага да работя по общи проекти с хора който са в други градове и то мега лесно и бързо. Всички възможни екстри са на лице – мобилен достъп, синхронизация, пазене на архив на стари файлове дори някой без да иска да ги изтрие, споделяне на папки и файлове с други потребители или клиенти. Всичко супер, ама нали сме си свикнали унас да не плащаме за ИТ услуги или софтуер и мястото започна да отеснява. Има варианти за увеличение, но и те са ограничени и се стига до момента да се заплаща. Сетих се за една майкрософтска презентация на която бях скоро и ми изплуваха едни техни облачни теории. Разбира се май единственото което ми направи впечаление беше обема, 25GB. Охо точно като за мен – skydrive. Е услугата наистина предлага 25 GB с доста ограничения спрямо dropbox, най-болезненото от които е размера на файла – не повече от 100MB. Но няма пълно щастие. Така мисля да си преместя всичките файлове които са споделени за всички в skydrive и да го ползвам при „пращане“ на файлове, а може и за снимки към блога. А понеже вече ми идва сложничко да помня всякакви адреси си направих и един редирект – share.mitak.info Май се получи нещо като FTP сървър за споделяне ама без ftp протокол и максимално user friendly интерфейс. И като гледам този пич, на откраднатата картинка от expert.bg, как ми се иска да съм на негово място, но вместо лаптопа да има едно барбекю пред мен и от него да се дигат облаци ароматен дим 🙂