Освен семинара за видеонаблюдението няма как да пропусна и 900-те километра на цялото пътуване от weekend-а.
Морската градина във Варна – прекрасно място за разходка, хубави гледки, сравнително поддържана чистота. Самия град някак си странен, може би защото не съм му свикнал.
Свети Константин и Елена, Златни Пясъци – изключително не гостоприемни места, независимо от множеството хотели, услуги, СПА и такива простотии. Няма място където да оставиш колата за по-малко от 4-6лв на час. Морето е изчезнало някъде след този, или не, може би онзи хотел, а плажа се е скрил под търговските сергии и множеството заведения. След така неуспешни опити за разходка на тези мегаполисни области теглих една каруцарска и хванах картата. Най-близкото може би нормално място по северното черноморие бе Кранево.
Кранево – чудесно малко градче, някак си сякаш запазено от голямото строителство което бе на 20-тина километра преди него. Е намира се и там по някой и друг изоставен строеж да грози хоризонта, но се преживява някак си. Плажа, ах плажа. Достатъчно голям, с ивица зеленина зад него, ситен пясък и привидно чиста вода. А свободната зона за спиране преди него…ах какъв кеф, 2 часа по 6лв = 12 левчета в джобчето повече. След краткия ни престой там се насочихме към първата цел от пътуването:
Албена – ех това чудесно женско име, и в наши дни все още много подхожда на курорта. Там привидно времето е спряло. На входа има контрол с бариери. Алейте са просто празни. Парко места колкото ти душа иска. Покраи алейте зеленина, храсти, дървета. Хотелите като от старинна снимка от 87-ма година, но все още запазени. Хората културни, понятията блъсканица и навалица са в отпуска. При влизането в хотел имаш чуството че си попаднал наистина с 20-тина години в миналото, но за голямо удивление от вътре всичко е изключително луксозно за хотел 3 звезди. Там повечето са такива. Цените за нощувка в двойна стая за съжаление не са по силите на нормалния българин продаващ труда си. Цифрите са трицифрени в долния край на трите цифри 🙂 Единствените две неудобства са почти никакво покритие на GSM операторите и малко досадните комари вечер. Плажа не успяхме да го пробваме 🙁
Шкорпиловци – на другия ден избрахме все пак маршрут по-труден но по приятен и с възможност за спиране по черноморието. Тръгнахме за Буграс на Юг. Спряхме на Шкорпиловци с милото да направим едно къпане преди да сме стигнали поредните мегаполиси – Обзор, Влас, Слънчев Бряг. Още една изненада, и на шкорпиловци времето е спряло. Нови хотели от преди 2-3 години май няма, покрай плажа не е застроено, хранителните магазини продават на нормални цени, можеш да си купиш и пресни зелнчуци от една баба на центъра с една ладичка. Плажа леко изоставен, на места малко мръсен, но просто огромен. Хора, забога, не си изхвърляйте боклуците по плажа. Усилието да ги съберете в изхвърлите като се приберете от плажа не е по-голямо от това да ги разпилеете наоколо.
Е времето напредна и се наложи да прескочим спиранията другаде и да побързаме към следващата цел – Стара Загора. От Шкорпиловци на Юг до Бургас е…ужасно. Наистина адски много бетон, хотели, някои просто изоставени недостроени. След като се отбихме от крайморския път изведнъж се натъкнахме на нещо още толкова странно колкото и стремежа на предприемачите да строя в криза – комплекс на средата на нищото, огромен при това.
И като казах криза. Каква е тази измислена глупост и спекула с това понятие. Във времето на голяма криза, когато и софиянци твърдят че им паднал стандарта на живот, по пътя София – Бургас, Пловдив – Буграс колоната от отиващи към морето автомобили не свърши. За 5 километра се разминавахме с 100 автомобила (броихме ги). Скоростта на по-новите както винаги убииствена, на всеки 10 минути поне два пъти насреща виждаш 4 фара, а не 2…. Въпреки това стигнахме крайната цел – Стара Загора. След нея до Русе всичко си протече нормално, свикнали сме на особеностите в този край на България и не ни правят впечетление 😉